Моите стихове

8.12.2010 г., 21:30 ч.

Поезия » Друга

628 0 2

Хората отново с мене си споделят

свойте мисли, чувства и дела,

а аз със интерес ги слушам

и никога по лице не ги деля!

Аз пък с тях рядко си споделям,

знам, те никога няма да ме разберат,

ах, как искам понякога да се застрелям

и чувствата в мене да умрат...

Да, чувствата - те много ми тежат,

добре, че ги изливам на белия си лист,

но понякога мойте мисли се объркват

и разбирам, че съм непотребен глист!

В стиховете си разказвам всичко,

всяка радост, мъка и сълза -

те за мене навярно са едничко,

едничкото истинско нещо на света...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

poem_lady (Фери)

2010-12-15T09:34:47+02:00

Напомни ми за мен самата. Но докато пишеш никога няма да бъдеш "непотребен глист"!

Поздрав!
rali4kaaa (Ралица Велева)

2010-12-14T20:21:08+02:00

Поздрав наистина е много хубаво, чак познах себе си в него