Моите сълзи
Искам да мога с поглед ясен
да гледам, а не очи, пълни със сълзи.
Искам гласът ми да е равен, спокоен,
а не треперящ като скъсани струни.
Филм гледайки или слушайки някого,
който разказва за своите скърби
аз се превръщам в ранена кошута,
болката чужда във мене боли.
Плача, щом видя ранено животно
плача за болката в нечии очи,
даже когато издигат знамето
също когато се женят дори.
Сълзи от радост и щастие,
сълзи от болка или от лъжи
в гърлoто стягат, как да преглътна,
като изтичат от моите очи.
да гледам, а не очи, пълни със сълзи.
Искам гласът ми да е равен, спокоен,
а не треперящ като скъсани струни.
Филм гледайки или слушайки някого,
който разказва за своите скърби
аз се превръщам в ранена кошута,
болката чужда във мене боли.
Плача, щом видя ранено животно
плача за болката в нечии очи,
даже когато издигат знамето
също когато се женят дори.
Сълзи от радост и щастие,
сълзи от болка или от лъжи
в гърлoто стягат, как да преглътна,
като изтичат от моите очи.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
