Убиваше ги бавно, уж небрежно.
Премахваше им блясъка до бяло.
Забравяше какво било е нежно.
Спря да искаш да е цяло.
Не виждаше, че ги обичах.
Желаеше да махнеш всичко.
Раняваше, а аз отричах.
Загасих дори свещичка.
Убиваше ги още и безспирно.
Паднаха звездите ми сломени.
Някога блещукаха си мирно.
Сега стояха вкаменени.
© Мария All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
