Mar 28, 2012, 2:14 PM

Мой бисерен дъжд

  Poetry » Other
959 0 22

 

Мой бисерен дъжд, ти ръми, ти вали

и земята за новия път и живот приготви,

зазвъни по стъклата, слепи до вчера били,

събуди ни отново за нови мечти.

 

И отмий грозотата на старите дни,

овехтели от грижи, попарени с бели слани,

проясни от тъгата всички тъжни очи,

и след тебе да блеснат ясни сини зари.

 

И филизите нежни с топла ръка погали,

да покарат нагоре към слънцето жадни реси,

и в душите човешки надежда вдъхни,

ти си светла живителна сила за новите дни.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...