Мой бисерен дъжд, ти ръми, ти вали
и земята за новия път и живот приготви,
зазвъни по стъклата, слепи до вчера били,
събуди ни отново за нови мечти.
И отмий грозотата на старите дни,
овехтели от грижи, попарени с бели слани,
проясни от тъгата всички тъжни очи,
и след тебе да блеснат ясни сини зари.
И филизите нежни с топла ръка погали,
да покарат нагоре към слънцето жадни реси,
и в душите човешки надежда вдъхни,
ти си светла живителна сила за новите дни.