Мой живот изгубен
Къща с двор. Комина с дим е зима, пролет.
В нея бяхме трима, а четвърто – в полет.
Малкото сестриче тук криле разтвори,
радвахме се всички като проговори.
Всеки дом с пътека – сипана сгурия
до градът където улиците мият.
Днес кварталът скромен в град голям израстна.
Не остана помен, щрих един и краска.
Тук асфалт се вие между блок-грамади.
Непознат комшия ключ от джоба вади.
Хлътва в свойта крепост, пуска телевизор.
През панела шепот във ушите влиза.
Чувам как се карат и в леглото любят.
Къщичката стара, мой живот изгубен!
В младостта далечна всичко беше чудо
и ще съм обречен в нея до полуда.
В сенките се крият спомените чести
дето дим се вие и прозорче свети
към една епоха – свидна, тук била е!
Всяка моя строфа в листа бял ридае.
© Иван Христов All rights reserved.
