rudin (Иван Христов)
865 1445
23.11.2014 г., 11:47 ч.

Мой живот изгубен 

  Поезия » Друга
259 0 3

Къща с двор. Комина с дим е зима, пролет.

В нея бяхме трима, а четвърто – в полет.

Малкото сестриче тук криле разтвори,

радвахме се всички като проговори.

 

Всеки дом с пътека – сипана сгурия

до градът където улиците мият.

Днес кварталът скромен в град голям израстна.

Не остана помен, щрих един и краска.

 

Тук асфалт се вие между блок-грамади.

Непознат комшия ключ от джоба вади.

Хлътва в свойта крепост, пуска телевизор.

През панела шепот във ушите влиза.

 

Чувам как се карат и в леглото любят.

Къщичката стара, мой живот изгубен!

В младостта далечна всичко беше чудо

и ще съм обречен в нея до полуда.

 

В сенките се крият спомените чести

дето дим се вие и прозорче свети

към една епоха – свидна, тук била е!

Всяка моя строфа в листа бял ридае.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??