Aug 20, 2008, 10:23 AM

Мой Великолепни... 

  Poetry
749 0 7

През целия ми

останал живот,

през който няма

да бъда със теб,

ще изтръгвам сърцето си бавно,

с корени, заякнало

в оттеглени приливи

на мойто обичане!

В нозете ти

тихичко седнала,

Роксолана съм,

мой Великолепни.

Ще те наричам, заричайки,

гадайки по ръцете ти

за това, което си дал

без остатък на сърцето ми,

прегръщайки,

заключвайки с длани кръга.

Ще събудя съня си

и през наргилето

ще отпия събраната болка!

По мен разпилени

сапфири ще са сълзите ми,

а от клетката славеят

все така ще пее...!

Робата ще открива гърдите ми,

примамващо топли

и ще падна над тебе,

с косите покрила,

завинаги сгряла те,

за през целия

останал живот,

през който няма

да бъдеш със мен.

Миличък Мой,

Великолепни!

 

13/08/2008г.

 

 

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??