Мой Великолепни...
През целия ми
останал живот,
през който няма
да бъда със теб,
ще изтръгвам сърцето си бавно,
с корени, заякнало
в оттеглени приливи
на мойто обичане!
В нозете ти
тихичко седнала,
Роксолана съм,
мой Великолепни.
Ще те наричам, заричайки,
гадайки по ръцете ти
за това, което си дал
без остатък на сърцето ми,
прегръщайки,
заключвайки с длани кръга.
Ще събудя съня си
и през наргилето
ще отпия събраната болка!
По мен разпилени
сапфири ще са сълзите ми,
а от клетката славеят
все така ще пее...!
Робата ще открива гърдите ми,
примамващо топли
и ще падна над тебе,
с косите покрила,
завинаги сгряла те,
за през целия
останал живот,
през който няма
да бъдеш със мен.
Миличък Мой,
Великолепни!
13/08/2008г.
© Женина Богданова All rights reserved.
