Може би
Може би
Едно щурче
във стаята ми
има.
Зад шкафовете
нейде
се е свряло
и свири,
свири -
до премала.
И въобще
не ще да знае,
че идва зима,
че навън
беснеят
есенните хали.
И аз да можех
като него
през рамо
да захвърля
страховете
и да надмогна
личното си его,
и в себе си
дълбоко да надзърна:
искрицата любов
все още свети...
И през
разделящите километри
към теб
с лице да се обърна:
,,Вземи ги,
ето ги ръцете ми,
и двете!”
И може би
и ти
тогава
ще се върнеш!
© Мария Костова All rights reserved.
