Може би отвъд?...
МОЖЕ БИ ОТВЪД?…
на Ст. Керев
Най-дебелата стена пробих с глава
и направих си вратичка – смешно малка,
нямам…, няма ключ за нейната ключалка,
тъй като е тя без панти и брава…
Тя отваря се с магически слова…
или с плач молитвен от душата жалка!
(Рядко тя сама открехва се едва...)
Но дори да се разтвори тя всецяло,
пак е непосилно трудно да провреш
през отвора ѝ – премазващо зловещ –
натежалото си от живота тяло –
страдало, треперело, без страх грешало,
мамено безкрай от не един копнеж,
тихо лъгано от подло огледало…
Но дори и да преминеш – все едно!
(Сякаш аз веднъж като че ли преминах?…)
Там едничък миг е колкото година,
а Вселената е мъничко зърно…
Там е всичко – всяко липсващо звено…
(Без излишни драми всеки блян погина!...)
Там е Нищото и всичко е Едно!
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
