Може би...
(защо дойдох?)
Убиваш ме на глътки в еуфорията
от чувства и желания.
Превземаш го света ми
в призмата на своите мисли и терзания.
А душата ми уморена от тревога,
на колене, в килия проси милост...
В агония и сред черен огън,
тихичко загива, оставена от теб в немилост.
......................................
Аз не дойдох за да си отида ...