Може да не съм вечерял достатъчно, но аз знам, че съм Бог
който би искал да изгориш на клада -
съм аз.
И в моя иконостас
има
Бог.
За твоя изненада
вместо в икона
Той е в едно огледало,
в една червено искряща роза,
в един черен кръст – най-обикновен,
в една свещ,
ухаеща най - съкровено,
... и в едно петоевАНГелие.
Ти чакаш огъня
на приличащата на фалос свещ
(същата, която Изида “духа”)
да ми оближе храстите.
Но и тогаз,
о, Боже проникновений,
не ще надървя взор на халос
да търся Теб в Небето,
а вместо това
ето -
"еретикът" в Теб/Мен
еректиран
ще се излее,
ще се излее,
ще се излее
там
в средата
от междустрастието
Дулцинеено,
за да зачене гносис.
Човече,
защо
за Бога
би искал да ме
.......................
И аз съм човечец като тебе.
Ако го сториш,
ще изтриеш частица от Бога,
частица и от Себе Си.
Направени по Негово подобие сме...
Може да не съм вечерял достатъчно, но аз знам че съм Бог
и ти също СИ.
Знаеше ли?
Аз казах...
© Ангел All rights reserved.
много розенкройцерски насочено