Може да се случи...
Аз няма да напиша тъжен стих –
(света да занимавам с мойта мъка).
Отиде си. Е, няма как, простих –
(и други са празнували разлъка).
Отиде си, не с крачката на мъж –
измъкна се инкогнито, на босо.
След тебе заваля – тъй, изведнъж.
(По кал ще трябва кръста си да нoсиш.)
Но може (както някой го е казал) –
от злото да се пръкне пък добро.
Нали и Господ от любов наказва,
а аз съм сътворена от ребро,
раздялата покорно ще приема:
На добър час! И махам ти с ръка.
А може да се случи подир време
с теб риба да ловим. В една река...
© Елица Ангелова All rights reserved.
