Jun 3, 2007, 4:21 PM

Можем ли?

Poetry

964 0 0

Можем ли да бъдем същите:
Свободни в простора,
Летящи с изгорени криле,
Тласкани от вятъра!?

Можем ли да бъдем същите:
Загубени в сенките,
Пропити в самотата,
Изчезнали и изгубени!?

Можем ли да бъдем същите:
Опиянени от щастието,
В еуфория от усмивката,
В самозабрава от радостта!?

Можем ли да бъдем същите:
Избягали в самотата,
Останали сами,
С души бездомни!?

Можем ли да бъдем същите:
Без глас, без обич,
Без очи, без подкрепа,
Скрили се в тъмнината!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0