Можеш да ме намираш
в изпепелените сенки
на вятъра!
До първия стълб безвремие,
да правя книжни корабчета
и да пресмятам разстоянието до Луната!
Нямам карта на пътя,
демони плачат в Ада,
а сърцето ми е безумие!
До утре...
© Росица Илиева All rights reserved.
все там
на склона
из ръбестите камъни
драскам си опушени звездички
и сърца прободени със стрела
не много далеч
на една ръка разстояние