Можеш ли да влезеш в мойта кожа,
от седем извора вода да донесеш?
Можеш ли да разгадаеш мойта сила,
от где ида и защо към теб летя?
Можеш ли да полетиш със мене над орлите,
и да признаеш, че се луташ в тоя свят?
Можеш ли да преобърнеш сито,
без капките да изтекат?
Зная, че не можеш и това ме стопля,
че обикновена си и виж!
Твоята прегръдка е утроба,
моето желание е твоят път!
© Аспарух Любенов All rights reserved.
Еха, силно… в тон!