Можеш ли?
Можеш ли?
Ще ме виждаш в сънищата си как протягаш ръка.
Искаш отново да ме докоснеш, но аз ще изчезна...
Ще бъде най-красивият сън и най-ужасният кошмар.
Така, както ти бе най-красивото
и най-болезнено нещо в моя живот.
Събери усмивките си в кутия,
така никога няма да забравиш щастието си.
Можеш ли да го почувстваш?...
Можеш ли да чуеш как крещя за помощ
когато наоколо властва тишина?
Ще слезеш ли до Ада за мен?
Ще протегнеш ли ръка към моята?
Изгубих вяра в себе си, а ти в мен?
Можеш ли да изпиеш сълзите ми с целувка?
Можеш ли да ме прегърнеш силно
и никога да не ме пуснеш?
Ще продължиш ли да ме виждаш,
когато болка разкъсва тялото ми,
когато красотата е само спомен
и истината е една голяма илюзия?
Как отново да повярвам в теб,
като дори в себе си не вярвам вече.
Как отново да започна да обичам,
като всеки ден повече се мразя.
Кажи ми как да повярвам, че е истина,
когато в света всичко е фалшиво.
Кажи ми как да повярвам в любовта,
когато наоколо има само омраза.
Виждаш ли щастие, тук и сега?
Ако един ден кажа, че те обичам,
ще можеш ли да понесеш любовта ми
или уплашен ще избягаш далеч?
Питам те – „Можеш ли да кажеш...
МОГА!”
Но времето за илюзии свърши
и аз знам отговорът.
Не можеш,
защото...
ти не съществуваш!!!
© Диляна Неделчева All rights reserved.
