Jan 31, 2009, 7:05 PM

Можеш ли...

  Poetry » Other
1.6K 0 6
 

Тихо е...

Можеш ли да чуеш тишината,

която крещи без глас?

 

Тъмно е...

Можеш ли да видиш мрака,

който заслепява без блясък?

 

Студено е...

Можеш ли да усетиш топлината,

която пари без пламък?

 

Празно е...

Можеш ли да почувстваш пълнотата на мига,

който изпълва живота със смисъл?

 

Безлюдно е...

Можеш ли да ми покажеш пътя,

който води извън тунела на самотата...

 

Можеш ли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • харесва ми поезията ти поздравявам те искрено
  • ... а искаш ли?
  • Най-напред благодаря за коментарите
    Роберт, може и да си прав, сигурно мога...но не това е важното
    Смешко, на теб може да ти се струва, че казвам едно и също, но трите стиха за мен са три различни погледа към едно и също чувство...колкото до объркването и то е част от разбирането на смисъла, не мислиш ли?


  • първо казваш едно и също със три стиха

    после се противопаставят взаимно

    а накрая ...


    не знам ... обърка ме ...


    харесах последните 2 строфи ...
  • Важното е, че ти можеш!!!!

    Ще си позволя да ти цитирам любимият си автор:

    .... " - Мариите много обичат, копелета... Ех, Мариите как обичат.. Абе, има им нещо на тия жени! Още от малки, като ги кръстят Мария, и вече са по-различни от останалите, белязани са... Мария не е име, Мария е титла за благородство! Имах и аз една Мария... Мъжът й, полковник, разбрал, че ходи с мен, извадил "Калашника" и го насочил срещу й. А моята Мария му рекла:
    - Щом си толкова курназ - стреляй! Само внимавай да ме улучиш, иначе ще ти се смея! И мъртва ще ти се смея!Влюбена жена с куршум не се спира!
    - Ти защо не я взе, бе, Пеца? - обаждаше се някой,възхитен от разказа му.
    - Марията не можеш я взе, копелета! Марията сама идва при тебе и си отива, когато реши. Марията само като я погребеш, можеш да смяташ, че е твоя, пък и тогава не бих се заклел! Ако някой път изгубите пусулата в тоя живот, идете при първата Мария! Тя ще ви научи как да продължите да живеете тъй, че да не си правят ташак с вас! Защото Мариите знаят как да обичат, копелета, ех, Мариите как обичат.... "

    Валентин Пламенов, "Разкази на едно софийско копеле", "Мариите как обичат..."

    Поздравления за хубавия стих!!
    Искрено!!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...