Можеш ли да бъдеш като нея
Можеш ли без грим да си красива,
щом хубостта ти всеки я краде,
а ти да си безумно търпелива,
но никога с подвити колене?
Да бъдеш като приказка, която
след прочита се помни цял живот,
да носиш име - синоним на святост,
да помниш свойто минало и род?
Да те заливат всеки ден с помия,
а ти смирено всичко да търпиш,
въпреки това да си магия
и като страст любовна да гориш?
Можеш ли, кажи ми, като нея
сълзите си да влееш във море,
живота ти да бъде епопея?...
Не можеш! Зная, ала чуй добре:
Аз затова безумно я обичам
и несравнима си остава тя.
Единствено на себе си прилича.
Това е всъщност моята страна!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
