Apr 21, 2012, 10:39 AM

Мойта половина!

  Poetry » Love
1.5K 0 2

Обичам те!

Толкова, че никоя вода не би могла

да потуши пожара на бурния огън

на любовта в сърцето ми!

Толкова, че когато гледам в очите ти,

времето спира, стрелките замръзват

и единственото, което трепти, е

пулсът ми в едно с твоя!

 

Обичам те!

Всяка моя мисъл е твоя!

Всяка моя усмивка е твоя!

Всеки мой един поет дъх и твой!

Всяка моя частица се възражда

всеки път, изричайки името ти!

 

Обичам те!

Ти си мойта половина!

Ти си мойто второ „Аз”!

Ти си моят залез, допълващ изгрева в мен!

Ти си всичко, което аз не съм!

 

Обичам те!

Деня и нощта ми, мечтите и съня ми

ти принадлежат!

Като малко дете очаквам

твойте ласки и усмивка мила!

Животът ми в едно с твоя

е мойта сила несломима!

Мойта радост на земята,

моят Рай в душата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....