Мойто куче ме нервира,
от паница сърба бира
и мезета не подбира,
чехли, джапанки съдира.
Вчера – право в магазина
и на месната витрина.
Зениците гладни ококори
срещу свинските пържоли.
На разходката в гората
гледа лелка мустаката
и дорде отворя си устата
нашата - подскок в полата.
Мойто куче ме нервира,
не оставя ме на мира.
Ще го пусна на баира
охлюви само да сбира.
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
