Мокри стъпки
* С пролетна благодарност към всички читатели *
Мокри стъпки
Дъждът престана -
птиците запяха
с настръхнали намокрени пера.
Лесът въздъхна -
всички оцеляха
след бурята навъсена и зла.
Слънцето палаво
промуши пръсти
в разкъсаната мокра пелена.
Изстиска облака
и го изтръска -
изтри лъчите си в дъга.
Побягна сянката
от парещите клони,
надолу към димящата земя,
а светлината
мигом я подгони!
Зад стволовете свита запръхтя.
Кокиче звънна -
пъпките запяха.
Красивите задъхани цветя
хоро извиха -
тихо зашептяха,
дочули стъпките на Пролетта.
© Борис Борисов All rights reserved.
