Monny (Симона Гълъбова)
223 764
May 23, 2012, 4:57 PM

Мокро слънце 

  Poetry » Landscape
803 0 4

Мокри капки топло слънце

бавно премижават в моите очи,

като стар паянтов кораб

чакам да проблясна в морските вълни.

 

Тиха, непресторена усмивка -

с зъби бели като пролетни цветя,

бяга от лицата без почивка

да споходи други в други части на света.

 

Плавен танц със плахи стъпки

се опитва да разсее есента -

да изчака люлякът да се разпъпи,

да попеят цветовете песничка една.

 

А рибарят все тъй мъдро наблюдава,

сякаш той е дядото на морската мера,

пламъче в очите тихо се надява,

мокро слънце в тях се заигра.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Сашо... Прав си със съвета си И аз като се замислих в последствие осъзнах, че нямаше нужда. Още веднъж, благодаря!
  • Мони, един съвет, да го наречем, от мен - никога не "обяснявай" творбата си.
  • И аз харесах много.Поздрави!
  • Мокро е слънцето, когато го гледаш през насълзени очи... Плавен танц, но с плахост, защото лирическия герой е несигурен, но все пак се опитва да спре идването на края( както знаем есента е преди зимата, а зимата се асоциира с края на нещо, с умирането на нещо). Танцът- тоест опитът да се спре края е, за да се даде шанс на пролетта, която знам, че е преди лятото, но я асоциирам с раждането на нещо, а раждането дава светлина, през който и да е сезон. Люлякът е цвете, а цветето още един символ на живот- пъпките му са децата му. Цветовете са вече разпъпилите се пъпки, които искат да попеят, тоест да се чуе гласа им, който е отсъствал при танца с плахи стъпки. Като цяло куплета символизира как плахостта може да се превърне в извисен глас- песен, стига да й се даде шанс да го направи. Може би така дадох малко по-голяма яснота, надявам се !!!
Random works
: ??:??