Мокрокрило
668
0
5
Попитай есенния дъжд,
къде през мене мина лятото.
Къде остана онзи мъж,
превел ме късен през полята му.
Попитай за черниците,
в дланта ми синьото попили.
Как топлеха очите му,
а облаците ми залитаха.
Дъждът, навярно, знае
и колко много го обичах.
До звук, до запетая -
и огледален, и различен.
Сега се любя със дъжда.
И мокрите му амплитуди
изтриват пъстрите крила
на бивша лятна пеперуда.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
