Регина (Радост Даскалова)
374 1427
28.08.2014 г., 17:42 ч.

Мокрокрило 

  Поезия
479 0 6

Попитай есенния дъжд,

къде през мене мина лятото.

Къде остана онзи мъж,

превел ме късен през полята му.

Попитай за черниците,

в дланта ми синьото попили.

Как топлеха очите му,

а облаците ми залитаха.

 

Дъждът, навярно, знае

и колко много го обичах.

До звук, до запетая -

и огледален, и различен.

Сега се любя със дъжда.

И мокрите му амплитуди

изтриват пъстрите крила

на бивша лятна пеперуда.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря за коментарите!
  • Много образен стих, уникални, силно въздействащи, стилни метафори!
    Поздрави и от мен!
  • Ей ти и очарование в Есента!
  • БРАВО!!!
  • Рядко красива образност, изразител на преходността на нещата.
    Поантата буквално ме прикова на кръста на размисъла:

    "Сега се любя със дъжда.
    И мокрите му амплитуди
    изтриват пъстрите крила
    на бивша лятна пеперуда."

    Поздравление, Радост! В преобладаващата част от текстовете си /както и тук/ постигаш синтеза на финеса и нестандартната естетика на изказа!

    Сърдечен поздрав от мен!
Предложения
: ??:??