Мокър гаврош
Мокър гаврош
При теб съм, Море. Измий ми сълзите,
от толкова много тъга, насъбрани.
Недей да ме жалиш. Залей ме. Не питай
защо се отварят, все, старите рани.
Ти винаги си разкрепостено.
Недей да изригваш с такава сила.
От гълбините душата ти стене,
толкова мъка и гняв таила.
Тук, във самия ти край, ще застана.
Спри. Успокой се. Гневът ти не струва.
Във тебе не влизам. На брега ще остана.
Че дави се този, който добре плува.
Дойдох за утеха, а ти се ядоса.
Недей. Преглътни нрава си лош.
Отново при тебе съм, гола и боса.
При теб. Моят мокър гаврош!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
