Мокър гаврош
При теб съм, Море. Измий ми сълзите,
от толкова много тъга, насъбрани.
Недей да ме жалиш. Залей ме. Не питай
защо се отварят, все, старите рани.
Ти винаги си разкрепостено.
Недей да изригваш с такава сила.
От гълбините душата ти стене,
толкова мъка и гняв таила.
Тук, във самия ти край, ще застана.
Спри. Успокой се. Гневът ти не струва.
Във тебе не влизам. На брега ще остана. ...