Недей ми затваря вратата
уморена съм от многото ходене.
От летене омекнаха крилата, 
и сърцето от постоянното бродене..
Една душа само не познава умората,
по надеждата пътя си мери.
И преминават годините и хората
като сън – без спомен и име.
Няма спирки, 
поляни и друмища
се простират като пране изпрано.
Уморих се от чужди приумици,
и сърце от драки раздрано.
Недей ми затваря вратата.
Ще вляза, ще седна за кратко.
Ще те стопля с искра от вярата,
ще благословя 
и ще те целуна сладко