radoslava29 (Радослава Михайлова) radoslava29 (Радослава Михайлова)
9 278
Nov 6, 2008, 11:08 PM

Молба

  Poetry » Love
627 0 4
Молба

Носиш въглени в очите,
изгарям щом прошепнеш моето име...
Ако си огън, паднал от звездите -
не се страхувай - опари ме!

Косите ти са черни кат орлите,
а очите ти с небето се сливат...
Ако си вятър, бродещ из горите -
моля те, с тебе отведи ме!

А ако си морски бриз унесен,
нежен и верен на морето -
сподели с мене твоята песен
и с теб носи ме в сърцето!

Ако си някой от облаците бели,
усмихващи се над високите планини -
застели ми меката постеля
и при теб на небето ме приюти!

Тялото ти стройно е стъбло,
извиващо се под небето синьо...
Ако си самотно, изоставено дърво -
с клоните до тебе прегърни ме!

Ако си слънчев лъч в моя ден -
гали ме и "ангел" наричай ме...
А ако си просто човек като мен,
моля те единствено - обичай ме!

07.07.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • radoslava29 (Радослава Михайлова)
    radoslava29 (Радослава Михайлова)
    Благодаря ви!
    Понякога всичко е толкова просто, когато обичаш истински и от сърце, тогава можеш наистина да бъдеш всичко, тогава няма непосилни неща за теб, тогава си всичко ...поне за човека до теб!
  • locaaa_f (Биляна)
    locaaa_f (Биляна)
    изклзчителна образност има в стиха ти! радвам се, че го прочетох! Прегръщам те!
  • странница (Сеси)
    странница (Сеси)
    Невероятно е!
  • Galina_B (Галина Белинска)
    Galina_B (Галина Белинска)
    Чудесно стихотворение! Много образно и с много чувство!Хареса ми!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0