Dec 7, 2007, 12:20 PM

Молба

  Poetry » Love
741 0 11

Позволи на моите очи

да те пият като светло вино,

малки глътки  - бисерни сълзи

да нашепват тихо твойто име.

 

Позволи на моите ръце

като вятър тих да те обвият,

да докоснат милото лице

и в простора необятен да се скрият.

 

Позволи на моето сърце

дълго, дълго тебе да обича,

жив да пази спомена за теб,

ако няма вече да те виждам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...