С меден глас си ти, звънче,
сутрин ни посрещаш в двора.
Каниш ни да влезем в клас,
пееш, пееш без умора.
Имам аз една молба,
важно нещо ще ти кажа.
Тайната да пазиш ти,
че приятел си ми даже!
Да се договорим с теб,
да достигнем до съгласие.
Колкото звъниш за час,
тъй да е за междучасие!
© Мария All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
