Молба
Години търсех любовта голяма,
разтворила сърце, душа и ум,
но винаги пристигах закъсняла,
долавях само нейния парфюм.
Надничаше зад ъгъла лукаво,
намигаше и тичаше напред.
Измамена, ядосвах и се здраво,
но хуквах пак, измолвайки късмет.
Минават покрай мене дни, години,
проблясва сняг във моята коса.
О, Господи, поне веднъж срещни ни,
аз моля те с наведена глава.
Поне веднъж с криле да ме погали,
да ме обсипе цялата с цветя.
Да разгори в сърцето ми пожари
и гола да си тръгне във нощта.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
