Объркана съм и не знам кой е моят път.
"Да дойда ли при теб?" - не, не и този път.
Иска ми се, но боли, а ти не разбираш това, нали?
Искам да си тръгна, искам да забравя за това,
но ти сякаш ме спъваш на всяка моя стъпка.
Нямам сили вече, разбери, остави ме, остави, нека си отида, просто ме забрави.
Обърни се просто и тръгни, и аз ще се изправя някой ден, 

и ще тръгна, но не по твоите следи, моля те, тях ги заличи.
Ако те няма, ще се справя знам, но ако си тук ще се изгубя там... 

някъде в тъмнината, изсмукваща ранената душа,
но теб не те е грижа за това, ще остана там съвсем сама,

затова моля те, върви, страх ме е от тъмнината, разбери.
И ето, шепна ти сега, но ти не чуваш думите, казани с такава болка

 "Обичам те, но си върви, раняваш ме прекалено много, разбери"... 

Дойде време да чуеш и най-голямата лъжа, 

казана единствено, за да те прогоня, тук не шепна, а крещя,

моля те, чуй моята молба... 

"Сбогом, мразя те, върви и никога не се обръщай ти"... 

И ето ме, пак съм си сама, гледам как вървиш по пътя,

сълзите ми така се леят, сърцето ми така кърви,

че не знаеш ти каква любов загуби.