До днес не съм се молила на никой.
Главата си пред никого не сведох.
В безсилие за помощ не повиках.
Не свикнах и със лесните победи.
Преструвах се на горда, непристъпна.
Всесилна – не познавах поражение.
На никого водата не размътих.
Не бърках и боязън с уважение.
Прободе ме през всичките защити
и бронята пропука ми отляво.
Оголих се – до чисто и открита,
най-истинска. Спечели ме такава.
Повярвах ти. Мечтаех да се сбъднеш
в една любов във бъдеще незримо.
Едно ще искам – ти ако си тръгнеш,
аз моля те, със себе си вземи ме.
© Мая Попова All rights reserved.