Молба към Бога
Уж се раждаме равни пред Бога,
а не виждаме равни край нас.
Всеки тръгва с човешка тревога
и се бори за право на глас.
За идеите святи и чисти
колко паднаха в тази земя?
А пък други в тартанови писти
надпревара за власт ги събра.
Един вдига комини в простора,
вдигнал гордо под дланите взор.
Друг парите брои за отмора –
те миришат на кръв и позор.
.
Ако още Бог в облаци стъпя
и съзира дворци и гета,
да посочи на хората пътя
със една Витлеемска звезда.
Да не пали в тях дяволски страсти,
да ги прави щастливи, добри –
по делата да бъдат прекрасни,
па макар и с различни съдби.
© Иван Христов All rights reserved.
