Молба към времето
Вкъщи седя си и слушам навънка,
как си на воля играят децата.
Детски гласчета в ушите ми звънкат.
О, как бих искал да върна стрелката!
Ставам, излизам да видя лицата –
светли, красиви, с пламтящи очи.
Колко умело ценят свободата!
Колко щастливи са! Как им личи!
Гледам от час замечтано игрите.
Как си разменят ролите в тях?
Как се наказват по детски лъжите – ...