Молба към времето
Молба към времето
Вкъщи седя си и слушам навънка,
как си на воля играят децата.
Детски гласчета в ушите ми звънкат.
О, как бих искал да върна стрелката!
Ставам, излизам да видя лицата –
светли, красиви, с пламтящи очи.
Колко умело ценят свободата!
Колко щастливи са! Как им личи!
Гледам от час замечтано игрите.
Как си разменят ролите в тях?
Как се наказват по детски лъжите –
с укор директен, съпътстван от смях!
Как си прощават те бързо и лесно!
Сякаш, че нищо дотук не било е!
Как този, който играл е нечестно,
няма да види възмездие що е?!
Чувствата свои показват открито,
без от това да страхуват се те,
не като нас, да минават през сито –
най-откровено е малко дете.
В детския свят не присъстват коварство,
ярост, злобеене, подли интриги.
Колко велико, възвишено царство!
Време, завинаги там остави ги!
Стой! Стига бърза! Поспри се поне!
Твоята съвест не те ли убива?
Виж, колко чисти, невинни са те!
Нека останат си вечно такива!
Не можеш? Не искаш? Добре, забави!
Нека по-дълга е тяхната младост!
Нека в безгрижните, малки глави
нивга не стихне детинската радост!
Нека у всеки доброто да зърнем!
Нека сме свои, никога чужди!
Нека детето у нас се завърне!
Моля те, време, имаме нужда!
© Марин Цанков All rights reserved.
