Молбата на една кибритена клечка
Какво ли чакаш? Хайде, запали ме!
Изглеждам крехка в силните ти пръсти.
Не виждаш ли, че тръпки ме изпълват,
готови във искри да се разпръснат.
Извикай огъня във мен, танцуващ диво,
изпепеляващ в светлината на очите ти.
Облечена във пламъци и струйка дим,
ще бъда пареща играчка във ръцете ти.
От жарка страст ще се погубя, може би
и парещ спомен в края ще остане.
Но за да горя аз, нужен си ми ти.
Какво ли чакаш? Хайде, запали ме!
03.11.2014
© Надежда Тошкова All rights reserved.
