23.02.2017 г., 15:24

Молбата на една кибритена клечка

695 2 6

Какво ли чакаш? Хайде, запали ме!
Изглеждам крехка в силните ти пръсти.
Не виждаш ли, че тръпки ме изпълват,
готови във искри да се разпръснат.

 

Извикай огъня във мен, танцуващ диво,
изпепеляващ в светлината на очите ти.
Облечена във пламъци и струйка дим,
ще бъда пареща играчка във ръцете ти.

 

От жарка страст ще се погубя, може би
и парещ спомен в края ще остане.
Но за да горя аз, нужен си ми ти.
Какво ли чакаш? Хайде, запали ме!

 

 

03.11.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...