Молби, мълчания и разгонени котки
Искам да бъдем по-голи,
отколкото
когато сме в леглото
и се навеждам над теб,
и потичат топли, прозрачни капки живот.
Потича началото.
А ти ми вярваш и отваряш уста,
и те приютявам.
И виждам колко гладен си бил,
и как възмъжаваш.
После галиш бедрото ми,
а аз те моля: недей,
не е моментът сега,
ще ни чуят!
Ще ни чуят уличните търговци,
от които си
набавяме съвършенство.
Ще чуят молбите ми и ще си кажат:
"По дяволите, моралът пак е на мода!"
И нищо няма да им остане за продан .
Спри (ще те моля),
ще разгоним котките,
а сега не е пролет.
Ще ги разгоним,
те ще вият, ще се сношават и ще се хапят до кръв.
Ще ни досаждат,
когато лягам при теб да мълча.
Когато лягам
без да знам да говоря,
без знам да обичам,
без да съм те познавала като мъж.
Когато вземаш дланта ми в твоята,
за да влизам невинна в това мълчание
и да не го скверним със стонове,
а да утоляваме жаждата си.
Искам да бъдем по-голи, отколкото когато сме в леглото
и те моля да спреш да ме милваш,
защото зачевам.
Всеки път зачевам любов
и ме обричаш на доживотна бременност.
И по-беззащитни искам да бъдем.
Толкова беззащитни,
че да сме си единственото спасение.
© Ирина Колева All rights reserved.
