Молитва...
Сам, самотен сред хората,
казал здравей на умората,
студът е в мен, студът е навън,
реалност е туй, което искам да е сън.
Господи, нека бъде твойта воля,
покажи ми как да изиграя свойта роля.
Защо хората не ме искат
и с фалш ме притискат?!
Защо, Боже, ме остави в яма,
сам да се давя в катрана,
всеки ден да губя сили,
все още млад, на 18 години.
Показваш ми това, което
не мога да имам, назаем взимам любов,
готов за възхвала и нова съдба,
аз съм измъчен като човек - руина.
На своите приятели държа,
затова ми дай сила да продължа,
дай ми смисъл, дай ми мисъл,
дай ми сила, болка сърце е изпила.
Искам да направя добро,
искам да спася своя народ,
да не ме мрази моят собствен род,
да намеря най-после моята любов...
© Атанас Къшев All rights reserved.
