May 8, 2011, 11:45 AM

Молитва

  Poetry » Other
788 0 4

                                                     По едноименната картина на Надя Русева  (nirvikalpa)

                                                                     Благодаря!


http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=246564

 

Две ръце със изопнати длани

пазят пламъче на надежда.

Колко мъка във тях е събрана,

колко много задъхана нежност.


Тихо пръстите молят пощада,

шепнат в транс настойчùво и страстно....

Биха слезнали даже и в Ада

да намерят нещо Прекрасно...


Тези шепи, и силни и топли,

колко обич жадувана носят -

приютили сълзите и воплите,

крият болки, мечти и въпроси.


Затова, Боже Господи, виж ги

и молитвата не отминавай...

Погали ги със взора си свише

и без отговор не ги оставяй...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...