Молитва
Неделна вечер с вкус на понеделник
и е добре, че този път вали...
Отвън до храма свита е отшелница.
Тя нещо иска... Господи, дали?
Една душа прокъсана и боса
пристъпва в храм с оголено сърце.
Шепти молитва, болката си носи,
протяга към иконите ръце.
Захвърлила оръжията стари,
тя сякаш казва "сбогом" на света.
Шумът от вчера пак ще се повтаря...
Но тук е всичко! Всичко е сега!
Чуй, Господи, не я прави щастлива,
изгубеното щастие боли...
А дай ù яснота и справедливост.
И истината. После не мисли.
Тя цялата усеща се в молитва
пред векове човешка суета.
Към себе си се връща. Без да пита.
Аз зная, че съм тя. И че си ти това.
© Елена Желева All rights reserved.
