jelyuena (Елена Желева)
25 104
Aug 8, 2010, 7:13 PM

Молитва 

  Poetry » Phylosophy
1365 0 9

 

 

Неделна вечер с вкус на понеделник

и е добре, че този път вали...

Отвън до храма свита е отшелница.

Тя нещо иска... Господи, дали?

 

Една душа прокъсана и боса

пристъпва в храм с оголено сърце.

Шепти молитва, болката си носи,

протяга към иконите ръце.

 

Захвърлила оръжията стари,

тя сякаш казва "сбогом" на света.

Шумът от вчера пак ще се повтаря...

Но тук е всичко! Всичко е сега!

 

Чуй, Господи, не я прави щастлива,

изгубеното щастие боли...

А дай ù яснота и справедливост.

И истината. После не мисли.

 

Тя цялата усеща се в молитва

пред векове човешка суета.

Към себе си се връща. Без да пита.

Аз зная, че съм тя. И че си ти това.

 

 

© Елена Желева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??