Dec 17, 2007, 2:49 PM

Молитва

  Poetry
1.4K 0 6

     Молитва
 Безумна скитница, поела
 през тихите пътеки и поля.
 Забравила утеха и наслада,
 загърбила познатите  мечти.

 Пътека искам своя -
 лицето и сърцето да измия
 със недокосната роса.
 Да бъде моя -
 Господи, да бъде моя -
 да я пребродя цялата сама.
 Да мога да открия
 неподозирана и своя топлина.
 О, Господи, не искам много -
 бих искала да бъда себе си сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...