Молитва
Господи,
уморих ли се вече,
в кръг ли препускам -
не зная.
Твоето малко момиче
зъзне във бялата стая.
Сторих поклон на тревите -
от тях покълват цветята.
Тихо, да не дразня звездите,
пусках трохи по водата.
Даже сама във стягата
исках и още, и още
болката да ме стяга,
за да съм жива. И нощем
дълго пътувам безсребърна,
още по-боса и жадна.
В мъгла и вятър преброждам
думите безпощадни.
Свои и чужди -
не зная.
Времето е на стреме.
Доколко светъл е здрачът,
други по-виждат от мене.
Грешно разчитам знаци.
Губят се очертания.
Прошка дойдох да плача.
Или и ти си отчаян ?
© Христина Комаревска All rights reserved.
