Молитва

19.12.2009 г., 12:38 ч.

Поезия » Философска

537 0 5

Господи,

уморих ли се вече,

в кръг ли препускам -

не зная.

Твоето малко момиче

зъзне във бялата стая.

Сторих поклон на тревите -

от тях покълват цветята.

Тихо, да не дразня звездите,

пусках трохи по водата.

Даже сама във стягата

исках и още, и още

болката да ме стяга,

за да съм жива. И нощем

дълго пътувам безсребърна,

още по-боса и жадна.

В мъгла и вятър преброждам

думите безпощадни.

Свои и чужди -

не зная.

Времето е на стреме.

Доколко светъл е здрачът,

други по-виждат от мене.

Грешно разчитам знаци.

Губят се очертания.

Прошка дойдох да плача.

Или и ти си отчаян ?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.