Проблясват в мекотата на сумрака
трептящи в кандилата светлинки.
Изплува образ и открехва се вратата
към най-далечните небесни висини.
Гори кандило, кехлибарно свети
и свел глава молитвеник шепти.
Разпален жертвеник - пламти сърцето,
тамяна на молитвата кади.
Издига се и стига небесата
молитвата на нечий дух смирен.
И бавно се разнася аромата
на благодат, с която е дарен.
© Boyana All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
