Проблясват в мекотата на сумрака
трептящи в кандилата светлинки.
Изплува образ и открехва се вратата
към най-далечните небесни висини.
Гори кандило, кехлибарно свети
и свел глава молитвеник шепти.
Разпален жертвеник - пламти сърцето,
тамяна на молитвата кади.
Издига се и стига небесата
молитвата на нечий дух смирен.
И бавно се разнася аромата
на благодат, с която е дарен.
© Boyana All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
