Молитва
Научи ме да вярвям във хората, Господи,
помогни ми да виждам светлината в очите
на човека до мен, да се радвам на простите,
ежедневни неща. Нека, Боже, добрите,
топли, искрени чувства да не бягат от мен,
като капчици влага от мазно петно.
Помогни ми да мога да приемам смирен
безизходната болка, да не бъда едно
разтерзано кълбо от настръхнали нерви.
Дай ми, Боже, любов, за да мога да кажа,
че все още живее, пък дори и с резерви
в мен човешка надежда. Чуй ме, Господи, даже
този вик да е сетния и след него за мен
да изчезне и спомена. За какво ли роден
бих бил иначе, Господи!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
