Благослови ме, Господи, и дай ми сила
да прощавам за отминалите грехове
и на мене прошка да дадат онези,
моля, за разбитите им бивши светове.
И дари ме, Господи, със мъдрост
да заглуша стенанията на туй сърце,
че то пищи като от демон обладано
и кърви във двете ми ръце.
Дано и моята душа покой намери,
че таз земя е пъкъл, адска бездна.
А аз хармония все още търся в
забравена отдавна пътека звездна.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
