Благослови ме, Господи, и дай ми сила
да прощавам за отминалите грехове
и на мене прошка да дадат онези,
моля, за разбитите им бивши светове.
И дари ме, Господи, със мъдрост
да заглуша стенанията на туй сърце,
че то пищи като от демон обладано
и кърви във двете ми ръце.
Дано и моята душа покой намери,
че таз земя е пъкъл, адска бездна.
А аз хармония все още търся в
забравена отдавна пътека звездна.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
