Feb 13, 2005, 8:44 PM

Молитва

  Poetry
1.2K 0 3

 



Господи,
Ти
Който си в Мен
и частица от Теб
който съм Аз

архитектирай ме,
направи ме сред хората Човек,
за да сътворявам и умножавам Светлината
и не със свещи,
а с прожектора,
да освещавам Пътя

и изконсумирай ме
Господи,
когато изпълня своята Мисия -
Тук и Сега
на Земята!

Нека бъде Светлина
и нека оБОГатен и свят,
щастлив
във квантите ти да се завърна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...