Молитва съм и клетва!
Понеже те обичам до безкрайност,
а някак си не мога да забързам времето,
реших да замълча и не случайно –
(такива бури не разхлаждат в жегата.)
Но ти не си мисли, че онемявам,
защото думите не значат нищо,
пред туй, което ще ти давам –
така да разбереш, че Ти си всичко!
Не ме корѝ, че драматичен съм!
Усещала ли си ме как докосвам?
И пулса ми крещи до сричане,
на всяко чувство в мен що нося...
Целувала ли си ме с жадни устни,
до кръв се впиващи от страст?
И глад – от мен безспир да вкусваш,
до дъно да ме пиеш, до захлас...
Не си, но знаеш колко те обичам!
Не друга. Теб! Единствена! Последна!
Аз няма повече да ти се вричам!
Молитва съм. Душата ми ли? Клетва е!..
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много силно ... Поздрави!!!
-
Благодаря Ви! И.. Да! Достигнах я, Светле!
-
Разтопяваш всички ледове, Дани! Дано и нейното сърце се разтопи....
-
О, нека никога не я достигнеш
нека винаги за теб да бъде само блян...
Прости ми егоизма, Дани!
Така ще се радваме на още много от твоите стихове... -
Помита, Дани! Адмирации!
-
Елегантна и искрена изповед. Възхита!
-
Еха! За четивния стих, за съдържанието, за емоцията, за внушението... Еха!
-
Толкова е силно! Оставам безмълвна пред тези слова. Пожелавам щастие и много любов!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
