Молитва съм и клетва!
Понеже те обичам до безкрайност,
а някак си не мога да забързам времето,
реших да замълча и не случайно –
(такива бури не разхлаждат в жегата.)
Но ти не си мисли, че онемявам,
защото думите не значат нищо,
пред туй, което ще ти давам –
така да разбереш, че Ти си всичко!
Не ме корѝ, че драматичен съм!
Усещала ли си ме как докосвам?
И пулса ми крещи до сричане,
на всяко чувство в мен що нося...
Целувала ли си ме с жадни устни,
до кръв се впиващи от страст?
И глад – от мен безспир да вкусваш,
до дъно да ме пиеш, до захлас...
Не си, но знаеш колко те обичам!
Не друга. Теб! Единствена! Последна!
Аз няма повече да ти се вричам!
Молитва съм. Душата ми ли? Клетва е!..
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
