Молитва за децата ни
Горчиво плаче моята душа.
Защо в съня сълзите си прегръщам?
Отдадена изцяло на деня
молитвата си в приказка превръщам.
Пренасям се във слънчева страна,
където слънцето за всички свети.
На воля тичат слънчеви деца
и слънчево омайват ветровете.
Там няма болка в чистите сърца,
криле пречупени, безмислени окови,
в бунището захвърлени цветя
и клетвено изречени прокоби.
Там има път за нашите деца,
изпълнен със любов и светли дири.
"Обичам те!" - са първите слова,
пробудили душите. Еликсири.
Да! Приказката нека създадем
за бъдещите хора, дух смирили.
Букет от вяра да им поднесем
и слънчев дом... за времената мирни.
© Таня Мезева All rights reserved.
