Aug 20, 2025, 6:07 PM

Молитва за моя живот

  Poetry
182 2 1

МОЛИТВА ЗА МОЯ ЖИВОТ

 

Вече не вярвам. На нищо не вярвам – 
някой смени моя кратък живот. 
И отлетя – по-крадлив и от гарван – 
неуправляем, на автопилот! 

 

Толкова зверски цял ден ме будалкат, 
че ще живея – тъй, както си знам, 
а пък какво? – всеки ден все по-малко! – 
хляб и парици за ток и салам. 

 

Слизам понякога – сам – на морето. 
И му говоря красиви неща – 
искам да бъда момчето, което 
може да свирне отново с уста!

 

Може да люби. Да плаче. Да пее. 
Да нацелува момиче в дъжда.
Господи? Толкова много злодеи 
бръкнаха с мръсни ръце във меда!

 

Искам да седна по турски на плажа. 
Да си натъпча лулата с тютюн. 
Искам си своя живот! – да ви кажа. 
Не заместител на тоя фъй-шун. 

 

Искам да ходя по лунни пътеки. 
Искам да дишам сред птичи ята. 
И да нахраня със кренвирши "Леки" 
тъпото псе, а не моя баща. 

 

Моля те, Боже – ела, помогни ми? – 
взеха ме вече за тъп идиот.
И ще редя най-красивите рими, 
неосквернени от този живот!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...